АНОНИМНА ПО НЕВОЛЯ

Когато през 1989 година Сюзан Зонтаг създава своето забележително
есе "СПИН и неговите метафори", обществото все още не е имало
достатъчно време да достигне етапа на "разбиране" и "съпричастност"
към хората, живеещи с ХИВ. Направи ми впечатление един пасаж. Според Зонтаг при ХИВ-серопозитивните "срамът е свързан с вменяване на вина".
"Рисковото поведение, водещо до СПИН, се порицава не просто като
слабост. То се тълкува като прищявка, предизвикателство, закононарушение – пристрастеност към забранени препарати или секс, смятан за отклонение от нормите".
Сега се замислям. Есето е писано през 1989 година. Тогава съм била
на 11. Обществото порасна, станаха промени у нас, всеки може да
изгради собствено мнение, без да бъде наказан. Аз също пораснах,
развих се като личност. Минали са 17 години, а като чета това есе, имам чувството, че думите са актуални и към този момент. Медицината направи много в стремежа си да се справи с този вирус, хората имаха достатъчно време да размислят и да решат как да приемат ХИВ-серопозитивните и техните близки. За съжаление нищо не се е променило и обществото все още приема ХИВ/СПИН като наказание за лоша плътска постъпка, като символ на безотговорен начин на живот, който няма нужда от съпричастност и помощ. Ако си ХИВ-серопозитивен, значи си пропаднал морално, нямаш ценности. Така е и според съвременното общество, за съжаление. Защо?!
Когато съм била на 11 години, една жена е писала това, а аз дори не
съм мислела по проблема. Не бях мислила допреди известно време,
когато разбрах, че съдбата ми е отредила общ житейски път с ХИВ-серопозитивен мъж. Вече знам, че на всеки може да се случи и може да обичаш човек без значение какъв е неговият ХИВ статус.
Защото той е човек като мен и вас, той работи като мен, храни се, спи, има любими моменти с мен, иска деца като мен и знам, че това е моят ЧОВЕК. Той може да бъде ваш приятел, както е мой приятел, стига да ни допуснете до себе си. Аз приех фактите и продължих напред, и съм сигурна, че съм по-щастлива от някои от вас.
Нека днес, на 21-ви май, Международен ден в памет на жертвите на
СПИН, да усетим и ние мъката на хората, загубили близък човек по този жесток начин.
С моята лична история и аз ставам част от хората, отблъсквани заради
своето заболяване. Нещо, който вие не приемате, че може да се случи
на вас и ваши близки. И аз мислех така, но се убедих, че съдбата си
знае работата. Тя ми намери чудесен човек, с когото искам да споделя
живота си. С това послание искам да бъда връзката между вас и хората, живеещи с ХИВ. Надявам се, че ме разбирате и ме приемате като част от обществото. Това означава, че приемате и тях.